Me

So, who am I? (това е линк към другият ми блог)

A dreamer, a pesimist, an optimist? Понякога ми е ужасно трудно да проумея своята собствена противоречивост...

Хората казват, че се променям ужасно много и после съм си пак същата - бунтар, лелка, скучна, чудна, прозаична, модерна, ретро, арогантна, добра, самодоволна, завистлива... има ли как да се съвместят всички тези лица в една единствена същност - Моята...

Може би трябва да се попитат мъжете, с които съм била близка. Те познават лицата ми... но не е сигурно. Защото съм хамелеон, който успява да се впише в чуждата действителност, да се сниши до там, че да не бъде различаван от средата, в която се намира. Еднакво добре пиша научни трудове, поезия и псувам... зависи къде съм. Като глухарче съм, прелитам тук и там, спускам се и отлитам отново, само малки пухчета от мен остават в пространството. И съм едновременно пън, здраво заседнала дървена маса, с вековни корени, страхувайки се да не бъде изтръгнат от мястото, на което принадлежи или мястото принадлежи на отрязаното дърво? 

Това са философски и екзестнециални въпроси, над които предпочитам да не разсъждавам.

Вълнуващо е да се познаваме всъщност. От различните хора научавам различни неща за себе си, те също научават различни неща от мен. Забавното е, когато се срещнат - никой няма същата представа за мен като другия, но всички имат едно съмнение - че не съм това, за което се представям. Грешат... но и това е философия.

Предпочитам да описвам себе си в снимки - те са моето портфолио общо взето.