Представи си следното:
Годината е 1976. Ти имаш връзка с мъж на име Рик. Той има мустаци и най-малко един пуловер с еленче. Надъхан е от четене на The Easter Parade и The Great Santini
и е твърдо убеден, че именно той ще напише следващия велик американски роман. Но за да свърже двата края, в момента работи за Холмарк...
Изведнъж става изключително потаен относно новия проект, с който се е захванал. Единственото, което ти разкрива е, че за пръв път шрифтът Hermann Zapf's Crown ще бъде използван в публикация.
Факт е, че нещата между вас не вървят особено добре.
Той забравя рождения ти ден...след това годишнината. А веднъж в колата на път за дома той ти се развиква, понеже си се пошегувала за негова сметка по време на играта на монополи с приятелите ви.
Е... Представи си сега, че е Свети Валенитин. След всичко описано до тук, не очакваш много, нали.
Но Рик успява да те изненада. Оказва се, че проектът по който работи е книга и тя е само и единствено за теб! Очите ти се пълнят със сълзи от радост.
А след като прегледаш книгата, сълзите стават сълзи от...нещо друго...
Откриваш редове като:
"Моля те, не ми се сърди, ако забравя рожден или друг специален за нас ден."
И "Моля те, не очаквай от мен да бъда винаги добър, и мил, и любящ. Ще има моменти,в които ще бъда хладен, замислен и труден за разбиране."
И има дори фотография на двойка, играеща настолна игра с текст към нея:
"Моля те...не ме карай да се чувствам глупав пред други хора".
No comments:
Post a Comment
Note: Only a member of this blog may post a comment.